Зала 6 - Влечуги

Усойницата (Vipera berus)

среща се в главно планините между 1000 и 2700 m. В Източна Стара планина и Лудогорието се среща и на по-ниска надморска височина, но като цяло срещите с този вид в СИ България са много редки. Обитава влажни планински ливади обрасли с храсти, по-рядко се среща в дерета и гори. Няма рогче на върха на муцуната, тялото достига до около 70 cm.

Пясъчната боа (Eryx jaculus)

Достига дължина 50 – 75 cm. Гърбът на змията е жълтеникаво-кафяв с неправилни по-светли петна, които се редуват с по-тъмни. Коремът е по-светъл с тъмни петънца. Опашката е много къса с тъп край, очите са малки. Малко щитче, разположено над устата, като лопатка, помага на змията да се заравя в почвата. Пясъчната боа е разпространена в Северна Африка и Близкия изток от Арабския полуостров до Източен Иран, както и в областта между Черно и Каспийско море. На Балканите се среща в отделни разпръснати находища в източните и южните части на полуострова. В България е известна от вероятно унищожено находище край Свищов, както и от районите на Пазарджик, Пловдив, Хасково, Харманли, Свиленград и Сандански.

Ивичестият гущер (Lacerta trilineata)

В България се среща в Дунавската равнина на изток от Плевен, по Черноморието, в Горнотракийската низина и по долината на Струма на юг от Кресна. Ивичестият гущер предпочита сухи тревисти склонове, където се крие под камъни и храсти, в дупки на гризачи и други. Активен е през деня и се храни с насекоми, охлюви, паякообразни, по-рядко и с дребни гущери. Снася по 5 – 12 яйца, понякога по два пъти годишно. Малките и възрастните женски имат пет добре очертани светлозелени ивици по дължината на гърба си, докато възрастните мъжки са изцяло зелени.

Дъждовник (Salamandra salamandra)

При раздразнение кожата на дъждовника отделя отровен бял секрет – невротоксичният алкалоид самандарин. Секретът, концентриран в кожни жлези, главно около главата и по гърба, причинява на гръбначните животни силни мускулни конвулсии и високо кръвно налягане. На цвят дъждовникът е черен с яркожълти петна или ивици, чието количество може да варира – някои екземпляри са почти изцяло черни, докато при други жълтото преобладава. При някои подвидове са възможни нюанси на червено и оранжево, заместващи или смесващи се с жълтото.