Зала 5 и 8 - Птици

Eдна от най-редките птици на Земята. Числеността му в целия свят е под 50 екземпляра. Според някои изследователи видът вече е изчезнал. Обитава ливади и пасища край блата и езера, а също мочурища и плитки морски лагуни. Този препарат е на птица, отстреляна на 11.09.1895 г. край Макрикьой на Мраморно море в Турция. През последните 20 години в страната са наблюдавани само няколко птици. Тънкоклюният свирец е критично застрашен вид от Червената книга на Република България.

Видът е символ на природозащитата в България, включен като знак в емблемата на защитен природен обект. За съжаление, видът изчезва като гнездещ в края на 1950-те г. Оттогава до днес има десетина наблюдения на единични млади мигриращи или скитащи птици. Обитател на обширни скалисти планински местности в съседство с открити пасища и голи участъци. Той е животното-рекордьор с най-висока концентрация на солна киселина в стомашния сок, чрез която разгражда и храносмила костите на копитните бозайници, с останките от чиито трупове се храни. Според Червената книга на България брадатият лешояд се смята за изчезнал вид в страната.

Той е един от най-слабо познатите бозайници у нас. Известен е само от Югоиздточния край на Балканския полуостров и ограничена крайбрежна територия на Мала Азия. Описан е по изкопаеми останки от Палестина, а като съвременен вид е открит едва през 1959 г. и то от България. В рода на мишевидните сънливци са известни 3 вида, и трите разпространени между Иран на изток и България на запад. Активен е нощем, а през зимата спи зимен сън в дупки под земята. Обитава открити местности, необработваеми земи и площи в съседство със зърнени култури. Заселва се и в изоставени лозови масиви, в бадемови насаждения и др. Макар, че е сънливец, за разлика от другите сънливци, избягва горите. Видът е категоризиран като уязвим в Червената книга на България.

Глобално изчезнал от лицето на Земята вид (през 1914 г.). Около 720 монтирани препарата на кожи и 16 скелета - това е всичко, което е останало от този вид днес. Един великолепен препарат на възрастен мъжки индивид е оцелял и в Нaционалния природонаучен музей. Каролинският папагал бил зърноядна и плодоядна птица, живееща на шумни многохилядни ята, но още в 1820-те години в Северна Америка започнал да оредява от запад на изток. Нанасял вреди на земеделските култури и бил смятан за вредна птица от фермерите. Излавяли са го и като дивеч заради месото, заради красивите му пера, а и като декоративна кафезна птица. Последният в света индивид умрял на 21.02.1918 г. в зоопарка в Синсинати (Охайо, САЩ).