Зала 14 - Насекоми

За първи път намирането на голяма водоплавка от територията на България е съобщено от неизвестен гражданин в Бургас, както пише академик Иван Буреш през 1940 в своята обобщаваща публикация за вида. В нея той анализира всички известни до този момент находки в Европа: от Адриатическото и Егейското крайбрежие на Балканския полуостров до единични съобщения от Унгарската пуста. В България голямата водоплавка се среща в най-южните части на страната. Тялото на възрастното насекомо достига до 8 сантиметра дължина и е най-голямото водно насекомо в българската фауна. Голямата водоплавка е зловещ хищник през всички стадии на своето развитие. Често напада и се справя с жертви значително по-големи от нея. Убождането от хобота ? е сред най-болезнените ухапвания на насекоми. От друга страна, тя е грижовен родител. Голямата водоплавка снася по стъблата на водни растения своите красиво оцветени яйца. Женската ги пази зорко до тяхното излюпване. Трудно ще я забележите във водоемите, защото много добре се прикрива сред водната растителност. Може да я видите най-често през есента при нейните миграции, привлечена от светлина и попаднала на неподходящо място извън водата. Водени от завета на своя учител академик Иван Буреш, българските ентомолози от Националния природонаучен музей при БАН продължават изследването на това уникално насекомо.

Това е латинското наименование на най-едрото наше водно конче. Както възрастното насекомо, така и ларвата му са хищници. Възрастното насекомо е изкусен летец и улавя във въздуха жертвите си - дребни летящи насекоми. Ларвата живее във водата на реки и потоци и се храни с дребни водни безгръбначни. Когато порасте тя използва за храна и някои гръбначни животни - дребни рибки и попови лъжички.

Това е латинското наименование на най-големият стършел на земята, в сравнение с него нашите стършели, както сами можете да се уверите, са като джуджета. Среща се в горите на Азия от Индия до Япония. Това е едно от най-опасните горски животни, само в Япония от неговото ужилване загиват годишно около 60—70 човека!

Тази сладководна риба обитава ниското течение на р. Дунав на дълбочина 9-15м. Размножава се през пролетта, като мигрира към устията на притоците. Достига размери от 10см.

Среща се от 0 до 1700 м надморска височина, в широколистни гори. Възрастното лети през юли и август. Активно е през деня като през слънчевите часове на деня може се наблюдава върху кората на живи или прясно отсечени дървета. Негативно влияние върху популациите на вида оказва изсичането на по-стари и отмиращи дървета в широколистни гори. Алпийската розалия е представена в логото на Нaционалния природонаучен музей. Защитен вид.