Зала 10, 11, 12, 13 - Бозайници

Сибирски тигър (Panthera tigris altaica)

Всъщност той, а не лъвът би трябвало да е 'Царят на животните', ако единствен критерий за тази титла е ръста. Тигърът е най-едрият от всички големи съвременни котки. Възрастните сибирски мъжки тигри могат да достигнат до 350 кг и 3,50 м. дължина. Днес е разпространен в ограничен район на Приморския край в Източна Русия. В оскъдни зими се случва да влезе в схватка с друг властелин на тези гори - кафявата мечка и често изходът е в негова полза. Диорамата в Нaционалния природонаучен музей представя подобна сцена. Бракониерството и близкото родство на оцелелите животни поставя под заплаха оцеляването на този подвид на тигъра, въпреки, че обширни райони от планината Сихоте-Алин, които обитава, са защитени като природен резерват. В Северна Корея вече е изчезнал, а в СЗ Китай оцелява само нищожна част от популацията.

Черноморски белокоремен тюлен монах (Monachus monachus)

През 1930-те години по скалистите ни крайбрежия в някои лежбища се събирали до 130 тюлена. Днес, 80 години по-късно, в цялото Черно море тюленът монах е изчезнал вид. Като такъв е записан и в нашата Червена книга. Преследването му от рибарите в миналото, застрояването на живописните скалисти местности, където се намират пещерите, в които се e размножавал и почивал, намаляването на рибните запаси в морето и непрестанно растящото безпокойство по Черноморието, прогониха този величествен властелин на родния Понт. За година на неговото изчезване от нашето крайбрежие се смята 1997 г.

Български мишевиден сънливец (Myomimus roachi)

Той е един от най-слабо познатите бозайници у нас. Известен е само от Югоиздточния край на Балканския полуостров и ограничена крайбрежна територия на Мала Азия. Описан е по изкопаеми останки от Палестина, а като съвременен вид е открит едва през 1959 г. и то от България. В рода на мишевидните сънливци са известни 3 вида, и трите разпространени между Иран на изток и България на запад. Активен е нощем, а през зимата спи зимен сън в дупки под земята. Обитава открити местности, необработваеми земи и площи в съседство със зърнени култури. Заселва се и в изоставени лозови масиви, в бадемови насаждения и др. Макар, че е сънливец, за разлика от другите сънливци, избягва горите. Видът е категоризиран като уязвим в Червената книга на България.

Птицечовка (Ornithorhynchus anatinus)

Действително, птицечовката е толкова странен за общоприетите ни представи, бозайник, че първоначално, преди научното ? описване в 1799 г., смятали че донесените от нея кожи в Европа били фалшификати, съставени от различни видове животни. Птицечовката снася яйца, но не мъти. Малките й се излюпват, но ги кърми. Бозайник е, а има човка. С това странностите й не свършват. Тя е един от трите отровни бозайника. Мъжките имат на задните си крака шпора с отровна жлеза за самоотбрана. Интересно е да знаем, че птицечовките са древна група яйцеснасящи бозайници, известна още от миоцена. Как да не я наречем 'жива вкаменелост'!

Зубър (Bison bonasus)

Според стари писмени източници, зубърът е бил широко разпространен в гористите райони на Балканите в ранноисторическо време. През Средновековието у нас е споменаван като 'зомбър', а след 9 в. - и като 'зъбър'. Най-късната находка от зубър в България е датирана от 11-12 в. и произлиза от средновековното селище край с. Гарван (Силистренско). В Южна Европа, вкл. и на Балканския п-в, зубърът изчезнал много по-рано поради развитието на земеделието още в края на неолита, и в ранната античност. Последният див екземпляр на планетата бил застрелян през 1927 г. в Западен Кавказ. Всички съвременни зубри са потомци на 50-те екземпляра, които все още живеели в няколко зоопарка по света до Втората световна война. Двата препарата на зубри в Нaционалния природонаучен музей са с голяма историческа стойност, защото са отстреляни лично от цар Фердинанд I в Пиес, Полша само 3 години преди видът напълно да изчезне от природата на цяла Европа на запад от Черно море.

Кафява мечка (Ursus arctos)

Най-големият съвременен сухоземен хищник на Земята след бялата мечка. Изчезнала от повечето си владения в Европа в миналото. Допреди стотина години мечки е имало и в Мароко, Алжир, Тунис, Либия и Сирия. Днес на Балканите и в България е опазена една от най-големите популации на вида на Стария континент. През 1970-те години в страната са били внесени чуждоземни (от Румъния) мечки от Карпатите за размножаване като трофейни животни в Родопите. Така е била увредена генетичната чистота на някои от българските мечки. Нaционалният природонаучен музей притежава особено ценен екземпляр на препариран възрастен екземпляр от Рила планина, с когото страната ни се е представила на Световното ловно изложение в Берлин през 1936 г. Той е бил удостоен със златен медал като най-голямата кафява мечка в света.

Бял (широкомуцунест) носорог (Ceratotherium simum)

Eдин от '5-те най-големи' животни в Африка. На дължина достига до 4 м, а теглото му |2,3 тона. Безмилостното му изтребване почти до 70-те години, продължаващото бракониерство и безпокойството са свели числеността му до 20 000 екземпляра в дивата природа. Негов роднина - косместият носорог (Coelodonta antiquitatis) пасял из обширните плейстоценски степи, вкл. и из днешните равнини в България. Препаратът на възрастен женски екземпляр в Нaционалния природонаучен музей е единственият препариран носорог в музеите на Балканския полуостров.

Бизон (Bison bison)

Американският бизон е най-голямото сухоземно животно в Северна Америка. Той е класически пример за 'възкръснал' вид. От някогашните около 600 000 000 бизона в резултат на хищническото им изтребване през 19-ти век в 1889 г. останали едва 835 бизона в дивата природа на САЩ и Канада. Взетите мерки след 1905 г. за неговото спасяване скоро започнали да дават резултат и числеността му към края на 20-т. вече надхвърляла 30 000 екземпляра. Препарираните глава на възрастен мъжки и на цяло бизонче в Нaционалния природонаучен музей са от началото на миналия век и имат историческа стойност.